Чарлз Као, който открива някои от физичните свойства на стъклото през 60-те години на миналия век, полага основите за високоскоростна комуникация на данни в информационната ера и е известен като „бащата на оптичната комуникация“. Преди пионерската работа на д-р Као е било широко разпространено мнението, че стъклените влакна са неподходящи като проводници на информация поради прекомерната загуба на сигнал, причинена от разсейване на светлината. Д-р Као осъзнава, че чрез внимателно пречистване на стъклото е възможно да се създадат снопове от фини влакна, които могат да предават големи количества информация на дълги разстояния с минимално затихване на сигнала и могат да заменят медните проводници за комуникация. Той споделя Нобеловата награда за физика за 2009 г. с канадския физик Уилард С. Бойл (1924-2011) и американския учен Джордж Е. Смит (1930-). Заедно те изобретяват устройство със зарядово свързване за преобразуване на оптична информация в електрически сигнали. Оптичните влакна и устройствата със зарядово свързване позволяват широколентовите комуникации, от които зависят съвременната медицинска информатика и електронното публикуване, както и специфичните устройства за изображения в офталмологичните устройства и микроскопите.

Чарлз Као е роден на 4 ноември 1933 г. в Шанхай, Китай. Баща му, адвокат, получава степен „доктор по право“ от Мичиганския университет през 1925 г. и по-късно става професор в университета Сучжоу в Шанхай. Като дете д-р Као изучава класическа китайска литература у дома с преподавател и английски и френски език в международно училище в Шанхай.

През 1948 г. д-р Као премества семейството си в Хонконг. През 1952 г. д-р Као завършва средно образование в колежа „Сейнт Джоузеф“. След това отива в Англия, за да завърши бакалавърската си степен по електроинженерство в Политехническия институт Улуич (сега Университетът на Гринуич). През 1965 г. д-р Као получава докторска степен по електроинженерство от Лондонския университет и работи като инженер в Изследователския център за стандартни телефонни и кабелни технологии в Харлоу, Англия.

През 1970 г. той се присъединява към Китайския университет в Хонконг, за да създаде катедрата по електротехника. През 1974 г. се премества в Роаноук, Вирджиния, САЩ, за да работи за ITT Corporation (компанията майка на Standard telephone and cable) като главен учен, а по-късно и като директор по инженерството. През този период са подадени много ключови патенти, свързани с оптичните влакна. През 1982 г. той е назначен за първи изпълнителен учен на ITT и се премества в Кънектикът, където работи и като доцент в Йейлския университет. През 1987 г. д-р Као се завръща в Китайския университет в Хонконг като вицепрезидент. Пенсионира се през 1996 г. и оттогава е заемал гостуващи професорски длъжности и различни почетни длъжности.

През 2004 г. д-р Као е диагностициран с болестта на Алцхаймер и той и съпругата му, Май-Уан, бивш програмист на Fortran, която среща, докато учи в Лондон през 50-те години на миналия век, в крайна сметка се местят в Калифорния, за да бъдат по-близо до децата си. След като д-р Као получава Нобелова награда, съпругата му казва в интервю, че наградата ще бъде използвана за покриване на медицинските разходи на д-р Као, вероятно за първи път Нобелова награда е използвана за подобна цел.

През 2010 г. е издадена пощенска марка на Хонконг в памет на д-р Као. В допълнение към Нобеловата награда, д-р Као е получил много награди, включително медала „Фарадей“ през 1989 г., медала „Александър Греъм“ през 1985 г., медала „Маркони“ през 1985 г., както и множество почетни степени от университети и колежи по целия свят.